Антрето и вестибюлът

This presentation became possible because of the many conversations on this topic during the last academic year with Rida.

Borislav

Borislav

I have noticed that the 14th edition of Encyclopedia Britannica does not include the article on John Wilkins. This omission can be considered justified if we remember how trivial this article was (20 lines of purely biographical data: Wilkins was born in 1614, Wilkins died in 1672, Wilkins was chaplain of Charles Louis, Elector Palatine; Wilkins was principal of one of Oxford’s colleges, Wilkins was the first secretary of the Royal Society of London, etc.); it is an error if we consider the speculative works of Wilkins. He was interested in several different topics: theology, cryptography, music, the building of transparent beehives, the orbit of an invisible planet, the possibility of a trip to the moon, the possibility and principles of an universal language. To this latter problem he dedicated the book ‘An Essay Towards a Real Character and a Philosophical Language’ (600 pages in large quarto, 1668). There are no copies of this book in our National Library, I have consulted, to write the present article, ‘The Life and Times of John Wilkins’ (1910), by P. A. Wright Henderson; the ‘Wörterbuch der Philosophie’ (1935), by Fritz Mauthner; ‘Delphos’ (1935), by E. Sylvia Pankhurst; ‘Dangerous Thoughts’ (1939), by Lancelot Hogben.

All of us have once experienced those neverending discussions in which a dame, using lots of interjections and incoherences, swears to you that the word ‘luna’ is more (or less) expressive than the word ‘moon’. Apart from the evident observation that the monosyllable ‘moon’ perhaps is a more suitable representation of such a very simple object than the bisyllable ‘luna’, there is nothing to add to such a discussion; apart from the composed words and the derivations, all the languages in the world (including the ‘Volapük’ of Johann Martin Schleyer and the romantic ‘Interlingua’ of Peano) are equally inexpressive. There is not one issue of the Grammar of the Royal Spanish Academy that does not ponder „the enormous treasure of pitoresque, bright and expressive words of the extremely rich Spanish language“, but it is mere bragging, without corroboration. In fact, this same Royal Academy edits every few years a dictionary, defining Spanish words… In the universal language which Wilkins invented in the seventeenth century, each word is defined by itself. Descartes, in a letter dated November 1629, had already noticed that, using the decimal number system, it may take only one day to learn how to name all the numbers up to infinity and how to write them in a new language, namely that of ciphers (1); he did also suggest the creation of a language similar to this former system, a general language, organizing and covering all human ideas. John Wilkins, around 1664, started to work on this task.

He divided the universe in forty categories or classes, these being further subdivided into differences, which was then subdivided into species. He assigned to each class a monosyllable of two letters; to each difference, a consonant; to each species, a vowel. For example: de, which means an element; deb, the first of the elements, fire; deba, a part of the element fire, a flame. In a similar language invented by Letellier (1850) a means animal; ab, mammal; abo, carnivore; aboj, feline; aboje, cat; abi, herbivore; abiv, horse; etc. In the language of Bonifacio Sotos Ochando (1845) imaba means building; imaca, harem; imafe, hospital; imafo, pesthouse; imari, house; imaru, country house; imedo, coloumn; imede, pillar; imego, floor; imela, ceiling; imogo, window; bire, bookbinder; birer, bookbinding. (This last list belongs to a book printed in Buenos Aires in 1886, the ‘Curso de Lengua Universal’, by Dr. Pedro Mata.)

The words of the analytical language created by John Wilkins are not mere arbitrary symbols; each letter in them has a meaning, like those from the Holy Writ had for the Cabbalists. Mauthner points out that children would be able to learn this language without knowing it be artificial; afterwards, at school, they would discover it being an universal code and a secret encyclopaedia.

Once we have defined Wilkins’ procedure, it is time to examine a problem which could be impossible or at least difficult to postpone: the value of this four-level table which is the base of the language. Let us consider the eighth category, the category of stones. Wilkins divides them into common (silica, gravel, schist), modics (marble, amber, coral), precious (pearl, opal), transparent (amethyst, sapphire) and insolubles (chalk, arsenic). Almost as surprising as the eighth, is the ninth category. This one reveals to us that metals can be imperfect (cinnabar, mercury), artificial (bronze, brass), recremental (filings, rust) and natural (gold, tin, copper). Beauty belongs to the sixteenth category; it is a living brood fish, an oblong one.

These ambiguities, redundancies and deficiencies remind us of those which doctor Franz Kuhn attributes to a certain Chinese encyclopaedia entitled ‘Celestial Empire of benevolent Knowledge’. In its remote pages it is written that the animals are divided into: (a) belonging to the emperor, (b) embalmed, (c) tame, (d) sucking pigs, (e) sirens, (f) fabulous, (g) stray dogs, (h) included in the present classification, (i) frenzied, (j) innumerable, (k) drawn with a very fine camelhair brush, (l) et cetera, (m) having just broken the water pitcher, (n) that from a long way off look like flies.

The Bibliographic Institute of Brussels exerts chaos too: it has divided the universe into 1000 subdivisions, from which number 262 is the pope; number 282, the Roman Catholic Church; 263, the Day of the Lord; 268 Sunday schools; 298, mormonism; and number 294, brahmanism, buddhism, shintoism and taoism. It doesn’t reject heterogene subdivisions as, for example, 179: „Cruelty towards animals. Animals protection. Duel and suicide seen through moral values. Various vices and disadvantages. Advantages and various qualities.“

I have registered the arbitrarities of Wilkins, of the unknown (or false) Chinese encyclopaedia writer and of the Bibliographic Institute of Brussels; it is clear that there is no classification of the Universe not being arbitrary and full of conjectures. The reason for this is very simple: we do not know what thing the universe is. „The world – David Hume writes – is perhaps the rudimentary sketch of a childish god, who left it half done, ashamed by his deficient work; it is created by a subordinate god, at whom the superior gods laugh; it is the confused production of a decrepit and retiring divinity, who has already died“ (‘Dialogues Concerning Natural Religion’, V. 1779). We are allowed to go further; we can suspect that there is no universe in the organic, unifying sense, that this ambitious term has. If there is a universe, it’s aim is not conjectured yet; we have not yet conjectured the words, the definitions, the etymologies, the synonyms, from the secret dictionary of God.

The impossibility of penetrating the divine pattern of the universe cannot stop us from planning human patterns, even though we are concious they are not definitive. The analytic language of Wilkins is not the least admirable of such patterns. The classes and species that compose it are contradictory and vague; the nimbleness of letters in the words meaning subdivisions and divisions is, no doubt, gifted. The word salmon does not tell us anything; zana, the corresponding word, defines (for the man knowing the forty categories and the species of these categories) a scaled river fish, with ruddy meat. (Theoretically, it is not impossible to think of a language where the name of each thing says all the details of its destiny, past and future).

Leaving hopes and utopias apart, probably the most lucid ever written about language are the following words by Chesterton: „He knows that there are in the soul tints more bewildering, more numberless, and more nameless than the colours of an autumn forest… Yet he seriously believes that these things can every one of them, in all their tones and semitones, in all their blends and unions, be accurately represented by an arbitrary system of grunts and squeals. He believes that an ordinary civilized stockbroker can really produce out of this own inside noises which denote all the mysteries of memory and all the agonies of desire“ (G. F. Watts, page 88, 1904).

—

(1) Theoretically, the number of numbering systems is unlimited. The most complete (used by the divinities and the angels) has an infinite number of symbols, one for each individual number; the simplest needs only two. Zero is written as 0, one 1, two 10, three 11, four 100, five 101, six 110, seven 111, eight 1000… This is an invention by Leibniz, who was stimulated (it seems) by the enigmatic hexagrammes of I Ching.

Борислав

Всъщност ти не я мразиш толкова. Тя притежава едно немаловажно качество – да бъде мълчалива. А ти оценяваш това нейно качество, защото и ти самият си един голям мълчаливец. И започваш да разговаряш мислено сам със себе си, и с учудване разбираш,че вече не си наясно със самия себе си. И ти става страшно.
Но ето,че когато разговорът ти със Самотата е най-приятен, до нея сяда приятелката й – Досадата. Досадата има това свойство, различно от Самотата, че може да се превъплъщава. Понякога е едно глупаво създание, което се мъчи да й обърнеш внимание чрез безкрайни монолози за много пари, апартаменти и прочие, понякога е една самонадеяност,която ти говори за безкрайно многото си роднини в чужбина,понякога е отвратителна, когато решаваме ти си най-подходящият човек,на когото да разкаже с най-тънки подробности любовните си похождения. Но ти търпиш,търпиш.
До Досадата вече седи друг от компанията – Разврата. Забелязваш, че той винаги е съпътстван от един свой приятел – Фалша. Двамата са винаги и неизменно заедно и приличат в едно нещо на Самотата – по тяхната неизменчивост.
На масата е седнал петият от групата – Лъжата. Тя е толкова многостранна в своите превъплъщения, че ти не винаги усещаш нейното присъствие.
Последният стол срещу теб се заема от Демагогията – последната от компанията. Нейното лице ти не можеш да видиш, или, може би, не искаш да видиш,защото изпитваш от него панически ужас…
…И ето – ти си обграден от своите приятели, които те гледат изпитателно. Искаш да избягаш от тях, но невидима верига те задържа на мястото, кара те да поръчаш поредното кафе, да запалиш поредната цигара. Оглеждаш се безпомощно и виждаш от двете си страни Мъката и Погнусата. Приятелите ти са смутени. Те виждат ненавист в твоя поглед. Мъката докосва с ръката очите ти. Започваш да виждаш по-ясно. Всичко около тебе започва да губи своя облик и приема истинската си форма.Всичко около тебе започва да придобива адски очертания: машината за кафе е заприличала на гигантски казан, от който се вдигат огромни облаци пара, масите в кафенето се превръщат в гигантски скари, на които се пекат такива като тебе. Самотата и нейните приятели започват да играят дяволско хоро и ти всеки момент очакваш да видиш в ръцете им дяволски вили, с които да мъчат грешниците като теб. Но твоите двама другари те защитават. Погнусата те хваща за ръка и те повежда към врящия казан. Там те чака Хеката. Триглавата богиня те поглежда изпитателно и, прочела решителност в твоя поглед, ти дава свещената течност с бадемов мирис,която ще сложи край на твоите мъки. Ти се оглеждаш и виждаш,че всичките ти приятели те гледат изпитателно. Осъзнаваш,че не вярват дали ще направиш фаталния жест. Но ти го правиш. Хеката с победоносен вик размахва факлите в шестте си ръце и с тях подгонва Самотата и нейните приятели към казана,от който вече се носи упоителната бадемова миризма. Тя ги привлича особено много,защото те се нахвърлят с настървение да лочат от тъмнокафявата течност. Страшен спазъм пронизва лицата им. Телата им се гърчат. Един по един започват да падат с пяна на уста, В ъгъла се е появил Хермес. Изражението на лицето му е жестоко. С жезъла си той им затваря очите и ги повежда към Елисейските полета…
…В този миг осъзнавам,че по този начин няма да прекъсна мъките си, а напротив – ще ги увелича, тъй като всъщност съм помогнал на Самотата и нейните приятели. Това е и мнението на Мъката и Погнусата, защото те насила ме карат да се наведа и да пия от казана, от който се носи упоителната миризма на кафе, примесена със злокобния бадемов дъх. Силната бадемова миризма все повече и повече ме обгръща и аз съм вече в една прекрасна гора. Осъзнавам, че това е Градината на смъртта. В огромната дупка, зейнала пред мен, виждам отново Самотата и нейните приятели,които ме викат при себе си. Те не могат без мен, но се ужасявам, че и аз не мога без тях..•
… В този момент ти вкусваш от свещеното питие на Хеката. И политаш в бездната под теб. Усещаш меките буци пръст, които те задушават, и започваш да викаш. Викаш, защото Самотата и нейните приятели отново са те измамили. В последния момент те са се измъкнали и сега хвърлят върху теб фасове, пепелници, чашки за кафе. Донесли са огромния казан и сега го изсипват върху тебе. Отвратителната миризма на кафе и бадеми те задушава повече от буците пръст под теб. Оглеждаш се за Мъката и Погнусата,но и те са те изоставили,защото си вече небитие.
- Я вижте,какво става с онзи човек?
- Май припадна!
- Стана му лошо!
Върху отпуснатия на машината за кафе човек се спускат хора. Отделят го от нея с мъка. Някой слага огледалце пред устните му.То не се за
мъглява. .
…Същият ден по-късно,улицата пред кафенето побелява от линейки. Боят им ще се помни още дълги години след този ден, станал за хората от кафенето Денят на Страшния съд.

София,март 1982 година
Борислав Л. Георгиев

Оригиналът на разказа

Дали днес християнският свят не чества всъщност една история, измислена от три жени?

Борислав

Албрехт Дюрер,наричан още”Леонардо да Винчи на Севера” е немски художник, роден на 21 май 1471. Става известен с гравюрите си  и с въвеждането на мотиви и стилове, характерни за Италианския Ренесанс, в северното изкуство. Умира на 6 Април 1528.

Melencolia I е медна гравюра на този северен гений, създадена през 1514 година. На пръв поглед се вижда едно крилато същество, заобиколен от неизползвани архитектурни и геометрични инструменти. Това същество излъчва състояние на замечтаност или не-присъствие.Над него има магически квадрат, поясняващ годината на създаването на гравюрата, както и числа, чийто сбор дава 34 и това нещо ни препраща към числата на Фибоначи. Вижда се също празни везни, пясъчен часовник, ромбохедрон и прилеп, носещ името на гравюрата.

Всички са съгласни за наличието на ярък символизъм в гравюрата. Едните казват че тя показва познанията му по математика,(тъй като освен художник Дюрер е бил и математик), чрез изобразяването на тези математически инструменти и магическия квадрат.

Други твърдят че тя просто ни показва едно типично за човека състояние, в този случай депресия и меланхолия.

Трети дори твърдят за алхимично или окултно послание в нея.

Всички до някъде са прави, но проблемът е в това че те се заемат със тълкуването на всеки детайл и тук се сещам за една поговорка “Дяволът се крие в детайлите”. Има една важна характеристика на тази гравюра и тя е,че Melencolia I е единствената гравюра на Дюрер която съдържа името си в самата гравюра (Прилепа който носи знака с надписа Melencolia I). Дали Дюрер случайно е добавил това?

Нека да тръгнем по следите на името…………..

Много изследователи са търсели значението на името и се питали, какво означава тази буква “I” след първата част на заглавието.

Установили, че е имал един много известен немски окултист на име Хайнрих Корнелиус Агрипа(1486-1535), който е бил съвремнник на Дюрер. Този окултист, освен многото му трудове за магията, е писал за три вида меланхолия.Първата от които е Melencholia Imaginativa, тази меланхолия няма нищо общо със депресивното състояние. Това е състояние при което въображението надделява над разума.

Сигурно ще се питате какво общо има между въображение и символи. Всички психолози за съгласни, че езикът на въображението и подсъзнанието е именно символизмът и един пример за това са сънищата, в които получаваме някаква информация под формата на образи и символи.Това също ни показва защо всички трудове по окултизъм са изпълнени с много символи и образи които буквално бомбардират разума ни, защото всеки добър окултист знае, че практикуването на тези науки не се състои в призоваването на демонични същества, а всъщност е процес на изследване на себе си, на навлизането в дебрите и най-тъмните  кътчета на подсъзнанието, на образното, на не-логичното. Дюрер, чрез заглавието в самата гравюра ни показва че трябва да се използва именно заглавието като отправна точка за тълкуването й. По тази логика си отговаряме на най-важния въпрос и то е защо изобщо присъства този силно концентриран символизъм в гравюрата.

Тъй че ако някой твърди ,че Дюрер е направил тази гравюра само за да си играе и експериментира със символи без да има конкретно послание или че е с окултно послание, или че просто показва едно човешко състояние, е всъщност без значение,защото всичките тези интерпретации са взаимосвързани, с други думи,въображение, символи и окултизъм са просто различните страни на едно и също нещо.Затова според мен Melencolia I илюстрира триумфа на въображението върху разума, на нелогичното върху логичното,на неизявеното в нас върху изявеното.

Рида Гадар

Нагонът за власт, владеене (или нагонът за превъзходство) е по-силен от сексуалния нагон.

Сексуалният нагон е разновидност на властническия нагон. И в секса, в крайна сметка и в дълбочина, става въпрос за власт, най-малкото защото има една активна страна и една пасивна страна; един, който е отгоре, друг, който е отдолу (половете, в случая, нямат никакво значение).

Когато едно куче иска да покаже на глутницата, че то е водачът, яхва останалите претенденти и ако успее безпроблемно да се справи, става водач.

В човешките общности става абсолютно същото: повечето инициационни практики съдържат и сексуален компонент, като по този начин на инициирания му се показва кой командва парадът и на кого трябва да се подчинява. Доскоро в България все още съществуваше войнишката инициационна практика, изразяваща се в тормоз (включително и сексуален) на „младите” войници от страна на „старите”. Едва ли повечето от участниците са си давали сметка в какво точно участват, което ясно показва, че става въпрос точно за нагон.

Сексът е най-лесният, най-първичният и  най-елементарният начин да удовлетвориш нагона си за власт. Другите начини – more sophisticitated – не са дадени всекиму…Въпросът е, първо, да узнаеш за тях и второ, да можеш умело да ги използваш.

Борислав